Комбинирането на изкуствен интелект с аудио и хаптична обратна връзка помага на слепи и частично зрящи потребители да се ориентират по -безопасно и независимо от препятствията.
Скорошно проучване, публикувано в Nature Machine Intelligence, въвежда носима система, предназначена да поддържа навигация за слепи и частично зрящи индивиди.Тази напреднала система използва изкуствен интелект (AI), за да анализира околната среда и да предупреждава потребителите, когато пречките или обектите са наблизо, подобрявайки способността им да се движат безопасно и независимо.
Носещите електронни устройства за визуална помощ представляват обещаваща алтернатива на медицинските лечения и имплантирани протези за тези със зрителни увреждания.Тези системи обикновено работят чрез трансформиране на визуални данни от заобикалящата среда в други сензорни сигнали, като звук или докосване, което позволява на потребителите да интерпретират по -добре своето обкръжение и да изпълняват ежедневните задачи.Въпреки потенциала си, много съществуващи устройства често са трудни за използване, ограничавайки тяхното приемане и широкото приемане.
В това проучване Leilei Gu и колегите му представят новоразработена система за износване на визуална помощ, която предоставя навигационни насоки чрез гласови команди.Ядрото на системата е алгоритъм, захранван от AI, който обработва видео в реално време, заснета от бордовата камера, за да идентифицира безопасен маршрут без препятствия за потребителя.
За да гарантира, че потребителите получават ясна и интуитивна обратна връзка, системата съобщава информация за околната среда по два канала.Първо, слушалките за костна проводимост доставят гласови сигнали за близките препятствия и насочени сигнали, оставяйки ушите отворени за околните звуци за безопасност.Второ, изследователите проектираха разтегливи изкуствени „кожи“, носени на китките, които произвеждат вибрационни сигнали, които ръководят движението на потребителя и помагат да се избегнат препятствия, разположени отстрани.
Системата беше строго тествана, използвайки както хуманоидни роботи, така и слепи или частично зрящи човешки участници във виртуални и реални навигационни сценарии.Участниците демонстрираха значителни подобрения в способността си да се ориентират в сложни среди, да избягват пречки и да изпълняват задачи като достигане и хващане на обекти след навигация в лабиринт.
Тези констатации подчертават потенциала за комбиниране на визуални, аудио и хаптични обратна връзка, за да се подобри използваемостта и ефективността на системите за носене на помощ.Гледайки напред, изследователите предлагат по -нататъшно усъвършенстване на технологията и разширяване на използването му в други области на помощната технология, където подобна сензорна интеграция може да осигури значителни ползи за хората с увреждания.